Старобългарски речник
ное 
ное м ЛИ Ной — легендарен старозаветен патриарх, правнук на Енох, праведник, герой на разказа за всемирния потоп [Бит 6.8—9.29]; чрез синовете си Сим, Хам и Яфет [Иафет] родоначалник на следпотопното човечество [Бит 9.18—19; 10.1—32]. Пр. в Неделята на праотците ѣко бо бѣахѫ вь дьн прѣжде потопа. ѣдѫще  пьѭште. женѧще сѧ  посагаѭште. до негоже дьне вьнде ное вь ковьегъ М Мт 24.38 З,А, СК. Срв. Лк 17.27 М З тꙑ ес бъ нашъ. потопле водоѭ пр но грѣхъ СЕ 5b 3 гі бже вꙿседръжтелю. съкаꙁавꙑ ковьегомь обраꙁъ црквьнꙑ. ꙇ пр праведьнѣмь но. пршестве стааго твоего дха СЕ 16а 3 господ съпас мꙙ ...  съхран прѣподобьнааго ноꙗ С 232.12 тѹ но хсовъ обраꙁъ С 460.15 Изч М З А СК СЕ С Гр Νῶε но но Нвб Ное м ЛИ остар ВА НГер Ной м ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Нойка ж ЛИ Нойо м ЛИ Нойчо м ЛИ Нойков ФИ Ноев ФИ Нойчев ФИ СтИл,РЛФИ