Старобългарски речник
ногъть 
ногъть - м 1. Нокът [на човек] влас женьст ногтꙑ ꙁꙙбом бѣахѫ С 397.27 Нокът [на животно, птица]. гі схе бже нашъ. помлѹ ка сего. вьпѭщааго дъноѭ. ѣже ꙇмать ноготъ р҃  л҃ тъ СЕ 36b 9 ꙁвѣрꙿ же ѹстрьмьꙗше сꙙ къ манастꙑрѹ ...  ногътьм свом двьр дерѫштѹ С 558.23 мъноꙁ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овъахъ. овьѧ ѹбо одеждѧ мѫще нъ не  ꙁѫбꙑ  ногът Х II Аб 19 2. Средство за изтезания пакꙑ мѫівъше  ногътьм рѣшꙙ С 140.12 повѣсвъ же ꙗ повелѣ дърат. желѣꙁнꙑ ногътꙑ дондеже рѣва наънѫтъ хътѣт ꙁвалт сꙙ на ꙁемьѭ С 113.30 ꙁ младъ ногъть ἐξ ἁπαλῶν ὀνύχων От ранно детинство онъ же прѣвелкомъ гласомъ въꙁꙿпвъ рее. ꙁмладь ногът цѣломѫдръствѹѭ. ꙁ ѫтробꙑ матере моѧ кръстꙗнъ смъ С 117.27 СЕ С Х Гр ὄνυξ ноготъ ногть Нвб нокът, некът диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА