Старобългарски речник
нога 
нога -ꙑ ж Крак, нога ꙇсходѧще ꙁ домѹ. л ꙁ града того. отътрѧсѣте прахъ отъ ногъ вашхъ М Мт 10.14 З марѣ же ѣко прде де бѣ съ. вдѣвъш  паде емѹ на ногѹ М Йо 11.32 З А СК пр(гво)ꙁдї(шѧ) рѫцѣ мо ноꙁѣ мо Е 31б 13 Срв. СП21.18 гі схе бже нашъ. простерꙑ ноꙁѣ сво на распонѣ СЕ 35b 10 прпадъ же къ ногама стааго глагола. рабе бога жвааго мол҄ѫ т сꙙ не отъстѫпьѭ отъ тебе С 230.19 въндохъ въ домъ тво. водꙑ на ноꙁѣ м не пода. а с сльꙁам намо ноꙁѣ ... масломъ главꙑ м не помаꙁа. а с муромь ноꙁѣ м помаꙁа С 394.29, 30, 395.14 ѹдрѫенꙑ отъ длъгааго врѣмене страстьнааго. падаахѫ прѣдъ ногама стааго С 557.4 Образно. въсѣ покорлъ есі подъ ноѕѣ его СП 8.8 подъ ноꙃѣ подъложт ἐκποδὼν ποιέω Пренебрегна нъ вьсе то подъ ноꙁѣ подъложвъ прѣштен съ вьꙁвтмъ сьмѣсвъ С 367.22 хе бже нашъ ... подъложлъ ѭ ес. подъ ноꙁѣ тво СЕ 35b 4 ѹмꙑват [ѹмꙑт] ноꙃѣ νύπτω τοὺς πόδας Умивам, измивам краката [староеврейски обичай, получил в християнската религия символично значение] по томь же въл водѫ въ ѹмꙑвальнцѫ. ꙇ наѧтъ ѹмꙑват ноѕѣ ѹенкомъ М Йо 13.5 З А СК аꙁъ ѹмꙑхъ ваш ноѕѣ гь  ѹтелъ. ꙇ вꙑ длъжьн есте дрѹгъ дрѹгѹ ѹмъват ноѕѣ М Йо 13.14 З А пріѧстьнікъ бꙑваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ. ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда ꙇ дрѹгꙑмъ ѹенікомъ. тако ꙇ стѣꙇ трѣпѣꙁѣ К 7b 37 рьц м кто бол҄ ѹмꙑваѧ л ноꙁѣ. л онъ мѹже ѹмꙑваатъ ноꙁѣ С 303.19, 20 М З А СК ЗП О Е СП СЕ К С Гр πούς γόνυ σκέλος ἴχνος Нвб нога, нозе мн ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Маркова нога МИ ВП,ТО Ногъта МИ ГХ,МИМ