Старобългарски речник
новоꙗвт сѧ 
новоꙗвт сѧ -новоꙗвлѭ сѧ -новоꙗвш сѧ св мин деят прил новоꙗвль сѧ νεοφανής a) Който се е появил наскоро, новопоявил се ꙗко новоꙗввъша сꙙ нѣкого мѡсеꙗ. на старѣшнъство братѧ въꙁведошꙙ С 277.5—6 b) Който наскоро е бил канонизиран за светец или мъченик.м ѣсꙙца марта .ꙁ҃. мѫен стꙑхъ  славънꙑхъ новоꙗвьшїхъ сѧ мѫенкъ С 54.6 да прострьремъ сꙙ. благодѣт вьꙁемьѭште отъ н҄іхъ. новоꙗвьшемъ сꙙ намъ мѫенкомъ С 54.11 Изч С Калка от гр νεοφανής Нвб Ø