Старобългарски речник
новосвѣтьнъ 
новосвѣтьнъ -ꙑ прил Който наскоро е приел кръщението, вярата бѫдѣте прсно новосьвѣтьн (погр. вм. новосвѣтьн, Север., с. 508, бел. под линия) да достон бѫдете облаженѹѹмѹ ономѹ гласѹ... прмѣте ѹготовано вамъ цѣсаръств С 508.2—3 Изч С Калка от гр νεοφώτιστος Нвб Ø