Старобългарски речник
новосвѣтьнъ
новосвѣтьнъ
-ꙑ
прил
Който наскоро е приел кръщението, вярата
бѫдѣте прсно новосьвѣтьн (погр. вм. новосвѣтьн, Север., с. 508, бел. под линия) да достон бѫдете облаженѹѹмѹ ономѹ гласѹ... прмѣте ѹготовано вамъ цѣсаръств
С
508.2—3
Изч
С
Калка от
гр
νεοφώτιστος
Нвб
Ø