Старобългарски речник
новосвѣтьлъ
новосвѣтьлъ
-ꙑ
прил
За новопокръстен
—
който свети с нова светлина [образно]
додошꙙ новосвѣтълꙑѧ благовѣрю подвжьнкꙑ. же дѹхомь господьн҄емь ꙁлатꙑ стрѹѧ. добрꙑѧ цвѣтьцꙙ крьстꙗномъ
С
57.16
Изч
С
Калка от
гр
νεολαμπής
новосвѣтълъ
Нвб
Ø