Старобългарски речник

новорожденъ

новорожденъ -ꙑ прил Новороден, токущо роден новорожденꙑѧ ждовъскꙑ дѣт акꙑ трѣвѣ ѹвꙙнѫт сътвор С 389.13 Изч С Гр ἀρτιγενής Нвб новорожден остар ОА ВА АК Срв новороден ОА НТ ЕтМл БТР АР