Старобългарски речник
новолѣпьнъ
новолѣпьнъ
-ꙑ
прил
същ
новолѣпьно
ср
ед
τὸ καινοπρεπές
Новото и прекрасното
прдѣте ... да благословешен бѫдемъ оть н҄его ... власть кѹпьно съꙁъва на господьн҄ѫ хвалѫ ... юношꙙ дѣвцꙙ. новолѣпьно ѹдесе. ꙗко младѹ. нескѹсънѹ ꙁьла. дѣт младъ. съсѫштъ тѣлес молт прост вьꙙт господев
С
320.8
Изч
С
Нвб
Ø