Старобългарски речник
нднъже 
нднъже местоим прил Никой, нито един, никакъв не дьвѣ л пьтц на ссар вѣнмѣ есте. ꙇ н една же отъ нею не падетъ на ꙁем беꙁ отъца вашего М Мт 10.29 ꙇ не остав т по себѣ н едного же. тъкмо петра  акова. ꙇ оана братра ѣковлѣ М Мк 5.37 З глѭ бо вамъ. ѣко н еднъ же мѫжь тѣхъ ꙁъванꙑхъ. не въкѹстъ моеѩ веерѧ М Лк 14.24 З А рее къ нмъ првѣсте м лка сего. ѣко раꙁвращаѭща люд. ꙇ се аꙁъ стѧꙁавъ прѣдъ вам. не обрѣтъ н едноѩ же о лвцѣ семь внъ. ѩже на нь вадте М Лк 23.14 З.Срв. Йо 18.38 СК;С 433.17—18 С436.16 ꙇ мъноѕ прдѫ къ немѹ  глаахѫ. ѣко оанъ ѹбо ꙁнаменѣ не сътвор. н едного же М Йо 10.41 З веле ес гі. ꙇ юдъна дѣла твоѣ.  недноже слово ѹдолѣетъ. къ хваленью юдесъ твохъ СЕ 3b 18—19 тѹ бо бѣ ꙇюда. ꙇ пріѧстьнікъ бъваше стѣꙇ трѣпѣꙁѣ. ѣкоже ноꙁѣ емѹ ѹмꙑ. егда і дрѹгꙑмъ ѹенікомъ. тако ꙇ стѣꙇ трапеꙁѣ. пріѧстьнка і створі. да ні едіноѩ же вінꙑ мѣті въънетъ аште прѣбꙑваетъ въ ꙁълобѣ К 7b 39—40 Срв. С420.4 етꙑре десꙙте вьндохомъ въ подвгъ сь. м҃ вѣньан бѫдѣмъ владꙑко. да не останетъ н днъ же отъ смене С 92.6 бъшъѭ бо ндноже бѣ оть н҄его. сътворено дѣло. же нѣстъ дѣло ѹспѣшъно С 346.8 не бо прꙁъванъ рее старѣшнам. жьрььскам. не прнѹжденъ. нъ беꙁ бѣдꙑ самъ о себѣ. дома род ꙁълѫ льсть  ѹмъ. ꙁведе с [!] н дного же мѣѧ сьвѣтнка.  прꙗꙁн С 408.30 глаголашꙙ мѹ ждове. намъ не достоно стъ погѹбт н дного же С 433.10 М З А СК У СЕ К С Гр οὐδείς μηδείς εἷς ... οὐ μηδέ ... εἷς неднъже н еднъ же ні едінъ же недьнъже ндьнъже ндьноже Вж. при нднъ Нвб