Старобългарски речник
нщета 
нщета -ꙑ ж Бедност, немотия, нищета ѣко оскодѣ болѣꙁнъѭ жівотъ моі.  лѣта моѣ въꙁдꙑханьі. їꙁнеможе ніштетоѭ крѣпость моѣ СП 30.11  поможетъ ѹбогу отъ ніщетꙑ СП 106.41 ѹготовт сѧ ... на оещене дш. на нщетѫ дховънѫѭ СЕ 90а 21—22 самъ бо на себѣ нштетѫ прѧ С 341.13—14 н нштетꙑ рад ѹмалтъ т сꙙ радость С 491.26 Образно. да ѹвѣс въ стнѫ. нштетѫ юдескѫ С 496.9 СП СЕ С Гр πτωχεία πενία τὰ τῶν πενήτων нштета ніштета ніщета Нвб нищета ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР