Старобългарски речник
нщелюбьць
нщелюбьць
-а
м
Човек, който обича бедните
тꙑ ѧдо. бѫд ... въ обдьлвъства мѣсто. нщелюбець
СЕ
70b 12—13
Изч
СЕ
нщелюбець
Нвб
нищелюбец
остар
ВА