Старобългарски речник
нць 
нць прил Който е с лице надолу, към земята, ничком ꙇ слꙑшавъше ѹенц падѫ нц.  ѹбоѣшѧ сѧ ѕѣло М Мт 17.6А ꙇ прѣшьдъ мало паде нцъ молѧ сѧ  глѧ М Мт 26.39 З А СК ꙇ тъ падъ нць. мол сѧ СЕ 47а 4 ꙇ падѫ на ꙁемі ніці. не могоште слъшаті К 5а 19 блаженꙑ же слꙑшавъ то отъ агг҄ела паде нцъ на ꙁем С 123.4 ште нцѹ лежꙙштѹ болꙙштѹѹмѹ. господь творꙙ вол҄ѫ въгодьнкомъ свомъ С 276.18 падошꙙ нц на ꙁем велаѭште ба кръстꙗньска С 541.5 М З А СК СЕ К С Гр ἐπὶ πρόσωπον πρηνής χαμαί нцъ ніць нц нцѹ Нвб Срв ницом, ником, ничком, ничко, нички ’надолу’ диал НТ ЕтМл БТР АР