Старобългарски речник
нцат 
нцат -нѫ -неш несв Никна, възниквам, зараждам се гробъ. гробомъ раꙁдрѹшенье. вь немьже съмръть. мьнтъ сѧ бꙑті. а жівотъ ніетъ. коньца не ꙇмѣѩ К 12а 2 Изч К Гр φύομαι ніцат Нвб ницам, нича диал НТ НГер ЕтМл БТР Срв никна