Старобългарски речник
нконъ 
нконъ м ЛИ Никон — християнин от Антиохия Писидийска, умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 28 септември мѫен(...) (ке)лѹнтна. алфа. александра. (ꙁос)мꙑ. нїкона Е 37б 17—18 Изч Е Гр Νίκων нїконъ Нвб Никон м ЛИ СтИл,РЛФИ