Старобългарски речник
нкола 
нкола -ꙑ -нкола -ꙗ м ЛИ 1. Николай [Чудотворец] — архиепископ на гр. Мира [Мир] в Малоазийската област Ликия, участник в I Вселенски събор, умр. в първата половина на IV в. [342 г. ?]. Пр. на 6 декември [нар. Рибни св. Никола] и 9 май [Пренасяне мощите на св. Никола от Алексий I Комнин в Бари, Италия, нар. Летни св. Никола] мⷺца деⷦ҇ е҃ стааго оца наⷲго юдотворца ніколъ А 128b 19 мѣⷰ҇ ѕ҃ ... нколꙑ СК 135b 1 2. Никола — християнин, умр. мъченически заедно с Приск и Мартин. Пр. на 22 септември и 7 декември стрстъ ... прскѹ.  мартнѹ. . нколаѹ Е 35б 15 3. Комит Никола [?—преди 970 г.] — вероятно управител на Средецката област, баща на комитопулите Давид, Мойсей Арон и Самуил (бѡ вънѹкъ н)к(олꙑ  рѱмїѧ) благовѣрьнѹ. сꙑнъ арона с(тарѣша)го ж(е брата самѹла самод)рьжавьнаго. ꙗже ї раꙁбїсте ВН мена ѹсъпъш(хъ н)кола рабъ бж (рѱм)ѣ дав(ꙑ)дъ. напса (же сѧ) СН Изч А СК Е ВН СН Гр Νικόλαος нікола Нвб Никола ЛИ ОА Дюв НГер Николай ЛИ Николов ФИ Николовски ФИ Николски ФИ Николин ФИ Николаки ЛИ Николаков ФИ Николина ЛИ Николета ЛИ Николица м ж ЛИ Николицов ФИ Николиев ФИ Кайо м ЛИ Каев ФИ Кайавски ФИ Николайка ЛИ Николайчев ФИ СтИл,РЛФИ Никола ЛИ Николчо ЛИ Кольо ЛИ Колчо ЛИ Коле ЛИ Николина ЛИ ЕтМл Николова гора МИ ГХ,МИМ Николчов валог МИ ИД,МНЛом Николово МИ Св. Никола МИ ХХ,ЛИМР Николичевци МИ Николово МИ Николовци МИ Николчовци МИ СНМБ Николина махала МИ Николинци МИ Николчина локва МИ Николчини МИ ЙЗах,Кюст.кр Николовица МИ Николовче МИ Николовци МИ Николчевци МИ ЙЗах,Кюст Николче МИ Николчево МИ БМС Никулице МИ Мл,МНСрМ Николаевка МИ Николаево МИ СНМБ Срв Никулден БТР АР