Старобългарски речник
нкфоръ 
нкфоръ -а м ЛИ Никифор — цариградският патриарх Никифор I Изповедник [806—815 г.], противник на иконобореца император Лъв V Арменец [813—820 г.], лишен от сан и заточен от него [815 г.], умр. ок. 818 г. Пр. на 2 юни мⷺца юⷩ҇ б҃ стаго нкфора патрарха А 146b 11 Изч А Гр Νικήφορος Нвб Никифор ЛИ Никифоров ФИ СтИл,РЛФИ