Старобългарски речник

нк҄та

нк҄та -ꙑ м ЛИ Никита — християнин от готски произход, проповядвал сред готите [на север от р. Дунав] и ги покръствал; умр. мъченически по времето на вестготския владетел Атанарих през IV в. [ок. 372 г. ?]. Пр. на 15 септември мѣⷭ҇ сеⷺ҇п д҃ ꙇ҃. стааго мⷱка нкітꙑ А 118b 20 еї стрстъ. стго мѫⷱ҇ка нкїтꙑ Е 33а 14 Изч А Е Гр Νικήτας нкіта нкїта Нвб Никита ЛИ Никит ЛИ Никита ЛИ Никитов ФИ СтИл,РЛФИ