Старобългарски речник
нк҄еꙗ 
нк҄еꙗ -ѩ ж МИ Никея — град в пров. Витиния, диозец Понт [Мала Азия], където през 325 г. се е състоял I Вселенски събор, свикан от имп. Константин I Велики [възпоминание на 7та неделя след Пасха и 29 май] и VII Вселенски [II Никейски] събор, състоял се през 787 г. [възпоминание на 11 октомври] неⷣ҇ ж҃ въ нѭⷤ҇ бъвⷷ҇аⷮ҇ памⷮ҇ѧ оцмъ ꙇⷤ в нк [погр. вм. нке] А 30b 3 стхъ оць наⷲ҇ т҃ м҃ ж҃. ж҃го же сма. бъвшааго вь нке вторцеѭ А 122b 15—16 Изч А Гр Νίκαια