Старобългарски речник

нк҄ескъ

нк҄ескъ -ꙑ прил притеж МИ нк҄ескꙑ градъ Νίκαια, ἡ Νικαέων πόλις Никея — град в пров. Витиния, диоцез Понт [Мала Азия], дн. Изник в Турция шъдъ же анѳупатъ вь н҄к҄ескꙑ градъ. повелѣ стꙑмъ мѫенкомъ вьслѣдоват С 105.6—7 жвѫшт бо вь нк҄естѣмъ градѣ. ѹжасъше сꙙ отъ бꙑвъшааго кра  вьпл҄ѣ С 108.28—29 тае цѣсарь събъравъ отъвьсѫдѹ стꙑѧ епскѹпꙑ. въ нк҄ескꙑ градъ. сломъ. ті. съкаꙁа мъ о богоборьнѣ то бѹ ерес обрѣтен.  пѹст ѧ да сꙙ помолꙙтъ владꙑцѣ хсѹ С 188.27  прмъ болюбвꙑ црь донесъшꙙѧ к҄нгꙑ. самомѹ сѫштѹ кѹпꙿно съ стꙑмъ съборомъ. вь нкаоньстѣѣмъ градѣ вуфнѧ. на хоборьца арꙗ. благодарвъ ба С 541.27 нк҄ескꙑ съборъ ἡ κατὰ Νίκαιαν ἁγία σύνοδος Никейски събор — I Вселенски събор, свикан от имп. Константин I Велики през 325 г. в Никея, осъдил арианството и утвърдил “символ на вярата”. Вж. при нкеꙗ вѣрѹ вь нк҄ескааго събора ꙁаповѣд С 200.5 нк҄ескаꙗ вѣра ἡ ἐν Νικαίᾳ πίστις Православната християнска вяра според догматическите формулировки на I Вселенски събор в Никея [325 г.] не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор. о право вѣрѣ ѹтврьдтъ. нк҄ескѫѭ вѣрѫ С 201.3—4 ѹтврьдвъше же нк҄ескѫѭ стѫѭ правѫѭ вѣрѫ С 202.7 Изч С нкаоньскъ