Старобългарски речник
нкандръ 
нкандръ -а м ЛИ Никандър — християнин, умр. мъченически в Египет заедно с Маркиан, Аполон, Леонид и др. по времето на имп. Максимиан [286—305; 307—310 г.] мⷺца юⷩ҇ ѕ҃ стаго мⷱка҃ нкандра маркіана А 146b 15 Изч А Гр Νίκανδρος Нвб Никандър ЛИ Никандра ЛИ СтИл,РЛФИ