Старобългарски речник
нкалъ 
нкалъ -а м ЛИ Никал [Николай] — един от 40–те кападокийски войни, умр. мъченически [ок. 320 г.] в Севастия, Мала Армения по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена ... аетї ... нкал. хѹдон С 69.15 Изч С Гр Νίκαλλος нкал