Старобългарски речник
нкакъже 
нкакъже местоим прил Никакъв дхъ естъ ꙇже жв(е)тъ. отъ плът нѣстъ польꙁѧ нкакоѩже. глꙑ ѩже аꙁъ глахъ вамъ дхъ сѫтъ. ꙇ жвотъ сѫтъ З Йо 6.63 глагола к н҄емѹ блаженъ. не маш л ного нкакогоже съсѫда. н л рꙁъна да дас мѹ С 120.26 мѫтел҄ь же вдѣвъ свꙙтаꙗ. не прмъша врѣда нкакогоже. вьꙁбѣсвъ сꙙ дастъ о н҄ею отъвѣтъ С 184.30 въвръженѹ же бꙑвъшꙋ добьюмѹ сповѣдꙿнкѹ хсовѹ сак҄ѹ. въ съмрьтънѫѭ пѫнѫ. прѣбꙑстъ цѣлъ. не прмъ нкакогож(е) ꙁъла С 193.24 тако небесьско жт прѣподобьнааго отьца нашего саак҄а. вьсѫдѹ же  вьсѣмо проповѣдамо. на агг҄ельско се жт многꙑ прведе. не бо бѣаше ште тѹ нкакогоже рьнорꙁъца С 206.29 мꙑ не хоштемъ тебѣ ꙁъла нкакогоже. аште не тꙑ самъ въсхоштеш ꙁъло пробрѣст себѣ С 259.3 въ градѣ н смокꙑ бѫдетъ. н дѫбъ нкакъже многꙑѧ рад топлотꙑ  сѹхотꙑ С 301.12 Изч З С Гр οὐδείς μηδείς οἱοσδήποτε ἕτερος след отрицание. Нвб Срв никакъв ОА ВА БТР