Старобългарски речник
нꙁъходт 
нꙁъходт -нꙁъхождѫ -нꙁъходш несв 1. Слизам, спускам се ꙇ гла емѹ амн амнъ глѭ вамъ. отъ селѣ ѹꙁьрте небса отвръста. ꙇ анћлꙑ бжѩ въсходѧщѧ  нꙁъходѧштѧ надъ сна лвскааго М Йо 1.52 З А СК вьсходѩтъ горꙑ ніꙁъходѩтъ въ полѣ СП 103.8 въсходѩтъ до небсъ ї нꙁъходѩтъ до беꙁденъ СП 106.26 2. Прич. сег. деят. като същ. нꙁъходѧ м ед ὁ καταβαίνων Слизащият; оня, който трябва да се спусне, да слезе долу  ѹподоблѫ сѩ съ ніꙁъходѩштім въ ровъ СП 27.1 спаслъ мѩ есі отъ ніꙁъходѩштіхъ въ ровъ СП 29.4 не мрътвії въсхвалѩтъ тѩ гі. н вьс нꙁъходѩштеї въ адъ СП 113.25 прімѣнемъ бꙑхъ съ ніꙁъходѩштімі въ ровъ СП 87.5 М З А СК СП СЕ Гр καταβαίνω ніꙁъходт Нвб Срв низходящ книж ЕтМл БТР АР