Старобългарски речник
нꙁъложт 
нꙁъложт -нꙁъложѫ -нꙁъложш св 1. Хвърля, захвърля някого или нещо [образно]  въꙁдвіже рѫкѫ своѭ на нѩ. ніꙁъложті ѩ въ пѹстꙑні.  нꙁъложіті сѣмѩ іхъ въ ѩꙁꙑцѣхъ.  растоіті ѩ въ странꙑ СП 105.27 2. Отнема от някого властта, силата, почетното място, което заема; сваля, низвергна нꙁъложт слънꙑѩ съ прѣстолъ. ꙇ въꙁнесе съмѣренꙑѩ М Лк 1.52 З дръжавѫ ꙁаконнѫѫ. црстве бжемъ мано (..)мше ревнтеле правъ(...)рѣ бсте(е) съ евтѹ(...)ра нꙁъложъше (...)осте оцъ лкъ бгод(..) е Е 5а 6—7 ѡбае ꙁа льштеніѣ іхъ положілъ імъ есі ꙁъла. нꙁъложілъ ѩ есі вънегда раꙁгъдѣшѩ СП 7.18 Изч М З Е СП Гр καϑαιρέω καταβάλλω ніꙁъложіті нꙁъложіт Нвб низложа остар ВА