Старобългарски речник
нꙁът 
нꙁът -нꙁъдѫ -нꙁъдеш св Сляза от място, разположено по–високо, към място, разположено по–ниско ꙇ кънжънц нꙁъшедъше отъ ерлма. глхѫ ѣко вельѕѣволъ матъ. ꙇ ѣко о кьнѧꙁ бѣсъ ꙁгонтъ бѣсꙑ М Мк 3.22 З Изч М З Гр καταβαίνω Нвб Ø