Старобългарски речник
нꙁъI 
нꙁъ нареч 1. Долу вꙑспрь богь. нꙁъ ловѣкъ. мрътвъ  нагъ вдмъ стъ С 458.23 Дълбоко, в дълбочината на нещо. ꙇ верѣѩ вѣьнꙑѩ съкрѹшъ. ꙇ сѣдѧщмъ нꙁъ. въсхождене покаꙁавъ. старааго ꙁълодѣа СЕ 63b 9  вдꙙтъ лежꙙшта нꙁъ. въꙁведъшааго вьсꙙ горѣ С 456.2 тѹ їакѡвъ. въ адѣ нꙁъ пеаленъ С 460.24 тѹ мѡус въ тъмнꙑхъ нꙁъ. ꙗкоже бѣ въ краб С 460.28 2. Надолу ꙇсъ же нꙁъ поклонь сѧ пръстомь псааше на ꙁем М Йо 8.6 З аште снъ ес бжі. връꙁ сѧ отъ сѫдѹ нꙁъ М Лк 4.9 Образно. да вьꙁненавдмъ. влѣкѫщѭѭ нꙑ. нꙁъ похоть вꙿсѭ СЕ 90b 25—26 отъ горꙑ до нꙁъ μέσον От горе до долу капапетаꙁма цръковънаѣ. раꙁдъра сѧ на дъвое отъ горꙑ до нꙁъ З Лк 23.45 Изч М З СЕ С Гр κάτω Нвб Срв низ ’надолу по’ предл ОА ВА ДА