Старобългарски речник
нжьн҄ь 
нжьн҄ь - прил 1. Който се намира на земята, земен днѣмъ тъьѭ не подобьнъ бꙑвъ мѡсеѡв. же вꙑшьн҄і рѹсалмъ въходъ. ꙗкоже онъ вь н҄жьн. нѣкако сълаганъ бꙑстъ С 277.23 2. Като същ. нжьнꙗꙗ ср мн Земните същества; онези, които живеят на земята ꙇ глааше мъ. вꙑ отъ нжънхъ есте. аꙁъ отъ вꙑшънхъ есмъ М Йо 8.23А днⷭ҇е. вꙑшънѣѣ. съ нжънм бесѣдѹѭтъ. ꙇ нжьнѣа съ вꙑшънм праꙁдънѹѭтъ СЕ 2b 15—16, 16—17 съ вꙑшьнꙗго краꙗ до нжьнꙗго ἀπ᾿ ἄνωϑεν ἕως κάτω От горе до долу ꙇ се катапетаꙁма црквнаѣ раꙁдъра сѧ. съ вꙑшънѣаго краѣ до н ... жънѣаго [!] на дъвое М Мт 27.51 З А СК Изч М З А СК СЕ С Гр ὁ κάτω нжънь Нвб нижен остар ВА