Старобългарски речник
нIII 
н част съюз I. част 1. За отрицание. Със самостоятелно ударение, като отговор: не бѫд же слово ваше е. е. ꙇ н н. лхое бо сеѭ отъ непрѣꙁн естъ М Мт 5.37 онъ же рее н. еда въстръгаѭще плѣвелъ. въстръгнете кѹпъно съ нмъ  пшенцѫ М Мт 13.29 З А У ꙇ отъвѣштавъш мат его рее. н нъ да нареетъ сѧ оанъ М Лк 1.60 З А  ръптъ мъногъ бѣ о немь. въ народѣхъ. ов глаахѫ ѣко благъ естъ. н же глаахѫ н нъ льсттъ народꙑ М Йо 7.12 З А СК ꙇ въпросшѧ . ьто ѹбо тꙑ ес. ꙇлѣ л ес. ꙇ гла нѣсмь. пророкъ ес тꙑ. ꙇ отъвѣшта н З Йо 1.21А въпроⷭ҇. блюд сѧ ьто глеш ... еще мало врѣмѧ скѹс сѧ. ѿвⷮ҇ѣ. н ѹбо помлѹте мѧ ха рад СЕ 92а 23 2. Формант за образуване на сложни неизменяеми части на речта: 3. За образуване на отрицателни местоимения и наречия. Вж. нкъто, нкътоже, ньто, ньтоже, нднъ, нднъже и т.н II. съюз 1. За съединяване на еднородни членове на изречението или на прости изречения при отрицание: не ... нито [ни]  рее. амⷩ҇ амⷩ҇ глѫ вамъ. аще не обратте с н бѫдете ꙗко дѣт. не мате вьнт вь црстве нбское СК Мт 18.3 в(ъ) (дръ)ꙁновене еже кꙿ тебе. не въ сѫдъ н() въ осѫждене. пакꙑ прносмъ тебѣ. слове сънѫѭ сѭ слѹжъбѫ СС IIIа 22 ѹмꙑлъ прѣдьложеньемь. слабъ волеѭ. не мъ покааньѣ н мⷧ҇въ же стъ не съвѣдꙑ же себе вꙿсегда (грѣшꙿна)  бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго.  ѿвѣта не мъ о грѣсѣхъ моеѩ слабост. молѭ въ ннѣю браⷮ҇ѣ моѣ Р II 1.16 При еднакво отричане на две противоположни възможности, които взаимно се изключват: не ... нито [ни]. горе вамъ кънкьѩ  фарсѣ ... вꙑ бо не въход(д)те. н въходѧштхъ оставлѣате вънт М Мт 23.14 В съчет.с усилващата частица же: нито пък блженъ мѫжъ емѹже не въмѣнітъ гь грѣха. ніже естъ въ ѹстѣхъ его лъсті СП 31.2 2. В съотносителна употреба при последователно изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават: не ... нито [ни], ни... ни не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ... добро не ѣст мѧⷭ҇. н пта вна (н) ѡ н(е)мже прѣтъкаетъ сѧ. братъ тво Е 4а 12 прѣсѣдѣ же бъї расѫдітъ ... їꙁдрѫкъ грѣшьнъ іꙁбавте і. не ѹвѣдѣшѩ ні раꙁѹмѣшѩ. въ тъмѣ ходѩтъ СП 81.5 доде въ дамаскъ. третье день. не пѩ н ѣдꙑ СЕ 34а 23 же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна. лко сѫтъ вон подъ цремъ. н сѫтъ акꙑ вь. н храбьр. н мѫдр н красьн. н тако любм мноѭ С 71.11, 12, 13 стꙑ же поѹааше ѧ съ ѹтѣшенмъ. глꙙ. не плштѹте н боте сꙙ ꙙда н ѹжасате С 570.15 не любодѣі бо ні клеветьніці. нꙇ обідьлів цсрствіе бжіе наслѣдъствѹѭтъ. сіхъ бо раді грѧдетъ гнѣвъ бжі К 2а 36, 37 нѣстъ рабъ н свободь. нѣстъ богатъ  ніштъ. н варваръ. н скуѳъ н елнъ н ждовнъ С 101.26, 27 М З А СК Б У Е СП СС СЕ К С Р ЗЛ Х МЛ Гр οὐ οὐχί οὐδέπω οὐδέ μηδέ μή οὔτε μήτε καί след отрицание, ἤ след отрицание ἀλλά ні Нвб ни част съюз ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА