Старобългарски речник
неьстьнъ 
неьстьнъ -ꙑ прил Безбожен, нечестив, престъпен ономѹ же рекшѹ нѣстъ дошъла ꙁападънꙑхъ странъ арꙗнъскаꙗ хѹла. н вьꙁможе прѣльстт. бꙑвъше тѣмь неьстъно богобор С 197.22 Изч С Гр ἀσεβής неьстънъ Нвб нечестен ОА ВА НТ ЕтМл БТР АР ДА