Старобългарски речник
неловѣкъ 
неловѣкъ м Жесток, безчовечен, безпощаден човек огн҄ь бо многъ съ велкомъ шѹмомъ ... гласъ спѹштааше ... поꙿто л рабомъ момъ прѣтта ... се слꙑшавъша лютаꙗ та.  сѹроваꙗ  неловѣка. падоста на ꙁем не сътръпѣвъша н вда того н гласа С 211.1—2 Изч С Нвб нечловек остар ВА нечовек ОА ДА