Старобългарски речник
неловѣкъ
неловѣкъ
-а
м
Жесток, безчовечен, безпощаден човек
огн҄ь бо многъ съ велкомъ шѹмомъ ... гласъ спѹштааше ... поꙿто л рабомъ момъ прѣтта ... се слꙑшавъша лютаꙗ та. сѹроваꙗ неловѣка. падоста на ꙁем не сътръпѣвъша н вда того н гласа
С
211.1—2
Изч
С
Нвб
нечловек
остар
ВА
нечовек
ОА
ДА