Старобългарски речник
неловѣколюбь 
неловѣколюбь -ꙗ ср Безчовечие, безсърдечност, човеконенавистничество просльꙁ їс. а не въсплака. же бо непросльꙁт отънѫдь акꙑ жестость.  неловѣколюб отъмештꙙ С 316.11 Изч С Калка от гр ἀπάνϑρωπον неловѣколюб Нвб Срв човеколюбие ОА ВА