Старобългарски речник
неаꙗнь 
неаꙗнь -ꙗ ср 1. Неочаквано, изненадващо събитие  бѫдѫтъ ꙁнаменѣ въ слънъц  лѹнѣ.  ѕвѣꙁдахъ. ꙇ на ꙁем тѫга ѩꙁкмъ. отъ неаанѣ шюма моръскааго  въꙁмѫщенѣ М Лк 21.25 З А 2. Неверие, съмнение, че нещо ще се осъществи не рее ... мꙑ надѣмъ сꙙ. нъ мꙑ же надѣахомъ сꙙ ... мьнѣахомъ рее ... ꙗко тъ спасетъ люд. ꙗкоже мьн҄ѫ вь неань мѣаше клеѡпа ... гла ма їс ... ѡ нераꙁѹмв  мѹднї срьдꙿцемъ. ꙗко не вѣровасте пророкомъ С 477.23 Изч М З А С Гр ἀπορία неаань неань неаан Нвб нечаяние остар книж ВА Срв нечаян прил остар РРОДД