Старобългарски речник
нецѣсарѹмъ 
нецѣсарѹмъ -ꙑ прил Неподчинен на цар; който е принуден да живее без цар, в робство, в зависимост цѣсара л хоштете вашего да распьнѫ. не мамꙑ цѣсарѣ раꙁвѣ к҄есара рѣшꙙ ... да лма же ѹбо отъврътосте сꙙ свого цѣсара. прѣбѫдѣте ѹбо нецѣсарѹм. работьнꙑ ꙗръмъ вѣьнꙑ влаꙙште С 435.26 С Калка от гр ἀβασίλευτος Нвб Ø