Старобългарски речник
неѹтѣшмъ 
неѹтѣшмъ -ꙑ прил Неутешим, безутешен  повелѣ вьсꙙ свꙙтꙑѧ божѧ цръкв правовѣрънꙑхъ ꙁатворт ... овꙑ же  раꙁарат покѹшааше сꙙ. дръжа же таковаꙗ неѹтѣшмаꙗ скрьбь. на мꙿнога врѣмѣна С 190.30 Изч С Гр ἀπαραμύϑητος Нвб неутешим ОА ВА АК ЕтМл БТР АР Срв неутѐшен Дюв НГер