Старобългарски речник
неѹсꙑпаѩ 
неѹсꙑпаѩ - прич прил Незаспиващ, бдящ  сам сꙙ діꙗволѹ прѣдасте ... не вѣсте л ꙗко огню неѹгасамѹ бꙑт.  рьв неѹсꙑпаѭштѹ С 107.19—20 Изч С Калка от гр ἀκοίμητος Нвб Срв неусипаем остар ВА