Старобългарски речник
неѹстронъ 
неѹстронъ -ꙑ прил 1. Непостоянен, несигурен, колеблив л въ пѣнъствѣ кръв пролваѩ. л мѧтежемъ творець. бестѹденъ. ръвьнвъ. неѹстроенъ. съ лѹноѭ прѣмѣнѣѩ сѧ.  съ врѣменемь етеромь. прѣвращаѩ сѧ СЕ 54а 21—22 2. Необразован, недоучен робъ же бжї грььскомъ ѧꙁꙑкомъ бѣаше грѫбъ  неѹстронъ С 48.29 Изч СЕ С Гр ἀκατάστατος неѹстроенъ Нвб неустроен ВА ЕтМл