Старобългарски речник
неѹдрьжаньнъ
неѹдрьжаньнъ
-ꙑ
прил
Невъздържан, който не може да бъде обуздан, ограничен
ѹстав себѣ ꙁаконъ правло. да вь мѣрѫ вьсе творш. много съхран҄ен покаж о мьнмꙑхъ. не ѹдръжанънꙑхъ. подвгъ бо брань сть нꙑнꙗшьн҄е жть
С
497.2
Изч
С
Гр
ἀδιάφορος
не ѹдръжанънъ
Нвб
Срв
удържа
св
ОА
ВА
БТР
