Старобългарски речник
неѹдобь
неѹдобь
нареч
Мъчно, трудно
ꙇс же рее къ ѹенкомъ свомъ. амн глѭ вамъ. ѣко не ѹдобь вьндетъ богатъ въ цсрестве нбское
М
Мт 19.23
З
А
СК
вдѣвъ же съ прскръбенъ бꙑвъшъ рее. како не ѹдобь мѫште бгатъство. въ цсрстве бже въндѫтъ
М
Лк 18.24
З
А
СК
неѹдобь стъ
οὐκ εὔκολον, δύσκολόν ἐστιν
Мъчно е
аште л с събѫдете когда по двою л тр тацѣхъ полѹт. еже неѹдобь естъ
ЗЛ
Iб 22
ꙇс же пакꙑ отъвѣштавъ гла мъ ѧда. како не ѹдобь естъ ѹпъваѭштмъ на бгатъство
М
Мк 10.24
З
не ѹдобь носмъ
δυσβάστακτος
Мъчен, труден за носене
онъ же рее вамъ ꙁаконьнкомъ горе. ѣко накладаате на лкꙑ брѣмена не ѹдобь носма. а сам н еднѣмъ же пръстомъ вашмь пркасаате сѧ брѣменехъ
М
Лк 11.46
З.Срв.
Мт 23.4
М
ЗI
А
Изч
М
З
А
СК
ЗЛ
Гр
δυσκόλως
не ѹдобь
Нвб
Срв
неудобно
ОА
ВА
БТР
АР