Старобългарски речник
нетѧжаньнъ
нетѧжаньнъ
-ꙑ
прил
В християнството — който е сътворен от Бога, без участието на човека
слꙑшашꙙ по морѹ хожден. недѣлано внодат. нетꙙжаннѫѭ пштеѭ крьмл҄ен
С
323.20—21
Изч
С
Калка от
гр
ἄμοχϑος
нетꙙжаннъ
Нвб
Ø