Старобългарски речник
несѫщь
несѫщь
прич
прил
същ
несѫщаꙗ
ср
мн
τὸ μὴ ὄν
Несъществуващите неща, небитието
да ꙁапрѣттъ т гь дѣволе. беꙁнаѧльнꙑ. ꙇ невдмꙑ сѫщьствомь. ꙇ недовѣдомꙑ слоѭ цръ славѣ. ꙇ влка вꙿседръжтель. вдѣнемь рѫкѹ своею. да ꙁапрѣттъ тебѣ гь дѣволе. отъ несѫщхъ въ бꙑте. вꙿсе бголѣпъное словомь съставль. ꙁждѧ дхꙑ
СЕ
56b 17—18
Изч
СЕ
несѫщ
Нвб
Срв
несъществуващ, несъществующ
остар
ОА
ВА
АК