Старобългарски речник

несꙑтьнъ

несꙑтьнъ -ꙑ прил Ненаситен, алчен [образно] сего вꙑгънахъ гръдомь окомь і несꙑтьномь срдцемь съ сімъ не ѣдѣхъ СП 100.5 Изч СП Гр ἄπληστος Нвб неситен остар ВА Дюв НГер Срв ненаситен