Старобългарски речник
несꙑтъ 
несꙑтъ -ꙑ прил Ненаситен, алчен онъ же ... наꙙ пакꙑ тръꙁат хотꙙ врѣмꙙ накласт скотѹ свомѹ. гласъ же прѣбꙑвааше ꙁовꙑ. довьл҄етъ т не бѫд несꙑтъ С 41.7—8 вьсѣмъ глаголааше. не бѫдѣте несꙑт нъ любомѣньн С 53.15 наръпамъ сꙙ ѹбо  мꙑ сь н҄м съ горꙑ  небесънааго богатъства. несꙑтам паꙁѹхам С 327.9—10 Образно. пророкъ даудъ прорꙙ глаголааше. оклеветаѭштааго та блжнꙗго свого. сего ꙁгонꙗхъ. гръдомъ окомъ  несꙑтомъ срьдьцемь сь н҄мъ не ꙗдѣхъ С 305.30  насѣахомъ сланѹтъка  съꙁьрѣвъшѹ мѹ ...  ммодꙑ сї лакомꙑ ... несꙑтомъ срьдꙿцемь трьꙁа много С 41.27 нъ тꙑ сего не сътвор. нъ с по ко вьлѣꙁе въ домъ тво. не прѣста лобꙑꙁаѭшт ноꙁѣ мо. вждъ ѧ несꙑтѫѭ любьве С 395.10 Изч С Гр ἄπληστος ἀκόρεστος Нвб несит ОА ВА НТ Дюв НГер БТР ДА