Старобългарски речник
несътвор҄енъ
несътвор҄енъ
-ꙑ
прил
Който не е бил сътворен, направен от някого; несътворен
праꙁдьнѹмъ ... вѣрѹѭште въ оца сна стааго дха. въ троцѫ дностьствьнѫ несътворенѫ вѣрѹѭште о вьскрѣшен
С
486.9
Изч
С
Гр
ἄκτιστος
Нвб
несътворен
ОА
ВА
БТР
