Старобългарски речник
несъмѣсьнъ 
несъмѣсьнъ -ꙑ прил Който не се смесва с другите, сам за себе си, отделен еднъство бжства. вь трехъ сѫще ѹпостасехъ. несъмѣсъно прѣбѫдѫще СЕ 86а 19 Изч СЕ несъмѣсънъ Нвб несмесен остар ВА