Старобългарски речник
несъкажемъ 
несъкажемъ -ꙑ прич прил Неизразим, неизказан, който не може да се изрази с думи, да се изкаже мѹже вьꙁдввъше сꙙ пѣснь похвальнѫѭ. того млосрьдю.  несъкажемѹѹмѹ вельствѹ отдошꙙ. славꙙште ба.  блажꙙште рабꙑ го С 530.29—30 Изч С Нвб Срв неизказан ОА ВА БТР