Старобългарски речник
несъдравъ
несъдравъ
-ꙑ
прил
Нездрав, болен
вꙿсѭ благодѣть премꙑ. сѫщааго несъдрава. трѫдомь водънꙑмь. ꙇцѣл . тѧ молмъ гі
СЕ
31b 1
вьнд нꙑнѣ въ стѫѭ црквь твоѭ. ꙇ въ раба твоего сего. въꙁдаѭща слово твое. ꙇ прм раба твоего сего. сѫща несъдрава. трѫдомь
СЕ
31b 7
Изч
СЕ
Нвб
нездрав
ОА
ВА
НТ
ЕтМл
БТР
АР
ДА