Старобългарски речник
несъвѣстьнъ 
несъвѣстьнъ -ꙑ прил същ несъвѣстьнаꙗ ср мн Делата, извършени непредумишлено, несъзнателно не могѫ бо тат. ꙇхъ же прсно ꙁьртъ. не могѫ ѹтат. ѣже отъкрꙑт ꙇматъ. съвѣстьнаа моѣ  несъвѣстьнаа СЕ 68b 15—16 Изч СЕ Нвб несвестен, несвястен, несвесен ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА