Старобългарски речник
несъврьшенъ 
несъврьшенъ -ꙑ прил Несъвършен ꙗко надеждꙙ го бѣсꙑ съплетенꙑ сѫтъ. ѧже несъврьшенꙑ сѫштꙙ. несъвръшенꙑ творꙙтъ надѣѭштꙙѧ сꙙ на н҄ꙙ С 158.15, 16 Изч С несъвръшенъ Нвб несъвършен ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР