Старобългарски речник
нестронъ 
нестронъ -ꙑ прил Нестроен, безреден, объркан братѧ рекъше лѣгальнць протвьна же толка еже раꙁлѫат с самѣмъ отъ себе  бъхъма нестроно. аште л  ц() (в)арен бѫдѫтъ смь нравомь ЗЛ IIб 20 Изч ЗЛ Гр ἀσύμφορος Нвб нестроен ОА ВА ЕтМл БТР АР